Music box: Шангри Ла - Както никога преди

Самотна есенна вечер. Не, това не означава, че съм тъжна.. просто.. замислена.
И една песен за фон. Тя описва всичко, няма смисъл от излишни думи.

Самотен плаж, забравен грях.
Обичал си, нали?
Обречен смях, тъга,
разкъсващи очи.

Сега съм сам, крещя насън
Кажи ми къде сгреших, боли
Тихо кърви, както никога преди

Без теб мъгла, без теб смъртта
е само крачката пред мен
Сега съм сам, изгаснал храм
Кажи ми къде сгреших

е-е-е-е
Рисувам те върху звезди
е-е-е-е-ееееее
И паднал ангел ставаш ти

Самотни дни, цигарен дим
От думите припомнени
Студена плът, едни очи останали в мен

Сега съм сам, без теб смъртта
е само крачката пред мен
Пред празен храм крещя насън
кажи ми къде сгреших

refrain:
е-е-е-е
Остана болката за мен
е-е-е-е-ееееее
Разскъсан моля се до теб

Сега съм сам, без теб смърта
е само крачката пред мен
Пред празен храм крещя насън
кажи ми къде сгреших

refrain (2x)

е-е-е-е
Рисувам те върху звезди
е-е-е-е
И като ангел ставаш ти

Дълбоко

Начинът ми да споделя нещо много лично.
Не очаквам да бъда разбрана. Просто исках да го направя.

Фактите и тяхното значение

Фактът сам по себе си не означава нищо. Само когато се осмисли и се постави в контекст добива и значение. Това, че знаеш нещо.. не гарантира, че го разбираш.
Така че.. това, че знаеш неща за мен... не значи, че ме познаваш. Трябва малко повече от знание в тоя живот.

Компромиси

"...но все пак мълча от страх да не те нараня, мълча... ...И не мога да реша, и не искам да сгреша - да говоря ли сега, или не..."
Стоя сама слушам музика и мисля. Колко изтъркано само...
Мисля си, че.. понякога ти се налага да бъдеш и лошият във филма. Колкото и да се опитваш да бъдеш добрият, толерантният, даващият шансове... когато действайки така, всичко у теб се бунтува и гори, правейки компромиси със себе си.. всъщност малко по малко се убиваш.
Не мога постоянно да се поставям на мястото на другия. Не мога постоянно да оправдавам. Всъщност мога... но вече не искам.
Шанс давам веднъж. Ако това ме прави лоша - добре., но със сигурност не съм нечия подметка. Животът ми е един, а нервните ми клетки не се регенерират.
Предпочитам да рискувам да правя грешки... отколкото опитвайки се да ги избегна да се превръщам в мекотело.

Music box: Everly - Maybe

Днес чух тази песен за първи път и просто не мога да спра да я слушам. От толкова време нищо не ме е "грабвало" по този начин. А съм човек, който се интересува и слуша адски много музика. Има нещо толкова живо в нея, което просто ме пристрастява.

И да, тъй като музиката е част от същността ми... смятам да започна да споделям от време на време "себе си". Приятно слушане.

Maybe I was wrong

Maybe I was looking in all the wrong places

Maybe I was wrong

Maybe I was searching all the wrong places

If I knew you were coming for me I would have stayed in one place

If I knew you were coming for me I would have made my peace

Maybe I was wrong

Maybe I was dreamless and full of suffering

Maybe I was wrong

Everytime you said you loved me I went running on my own

But I can see now, I'm coming home

I can see now, I'm coming home

Maybe I was wrong

Maybe I was looking in all the wrong faces

Maybe I was wrong

Maybe I was searching all the wrong places

If I knew you were coming for me, I would have stayed in one place

If I knew you were coming for me, I would have made my peace

But I can see now, I'm coming home

I can see now, I'm coming home.

Простичко, а...

Спомням си за една случка от училище. Преподавателката ни по литература беше дала да пишем есе в час по определена тема. Бях една от отличничките (без да се хваля) и исках есето ми да бъде страшно задълбочено и да блесна със способностите си. По този начин мислеше още една съученичка. Двете написахме есета пълни с метафори, сравнения, опитвахме се да гледаме "отвисоко" на нещата в темата. Предадох си есето със задоволство очаквайки, че преподавателката ще се възхити от написаното от мен и съответно нещата на всички останали съученици ще бледнеят. Дойде и денят, в който госпожата връщаше есетата.. и познай какво... проверяващата не беше доволна от моето и това на другата "задълбочена" съученичка писания. Като забележка тя каза... " - Прекаленото задълбочаване и превъзнасяне.. правят нещата изкуствени. Не се опитвайте да се надраснете и да бъдете такива каквито не сте."

След това тя върна есето на една съученичка, която беше от "средното" ниво. То беше оценено с най - високата оценка. Прочетоха го на глас пред класа. И познай... есето беше съвсем простичко... без "напъване".. просто тя беше седнала и написала това, което и извира отвътре. С простички думи. Трогна всички ни.

Предполагам усещаш какво искам да кажа...

В простичките неща се крие най - голямата красота. Те трогват, те радват, те разплакват.. дават смисъл и стимул. В тях се крие Животът.

Един миг. Една усмивка. Сълза. Целувка..

Не се задълбочавай толкова много, защото не учителката, а животът няма да е доволен от теб : )

И още нещо... винаги някъде нещо се случва. Няма обикновени моменти.

За усмивки си говорим

Мисля си за усмивката. Как в сегашно време, в повечето случаи тя прикрива състояние, вместо да го изразява. Прикриващата усмивка не винаги е израз на сила.. понякога е страх да разкриеш себе си. Няма да кажа нищо повече освен това, че ви пожелавам повече искрени усмивки... каза момичето с насълзените очи.