Спомням си за една случка от училище. Преподавателката ни по литература беше дала да пишем есе в час по определена тема. Бях една от отличничките (без да се хваля) и исках есето ми да бъде страшно задълбочено и да блесна със способностите си. По този начин мислеше още една съученичка. Двете написахме есета пълни с метафори, сравнения, опитвахме се да гледаме "отвисоко" на нещата в темата. Предадох си есето със задоволство очаквайки, че преподавателката ще се възхити от написаното от мен и съответно нещата на всички останали съученици ще бледнеят. Дойде и денят, в който госпожата връщаше есетата.. и познай какво... проверяващата не беше доволна от моето и това на другата "задълбочена" съученичка писания. Като забележка тя каза... " - Прекаленото задълбочаване и превъзнасяне.. правят нещата изкуствени. Не се опитвайте да се надраснете и да бъдете такива каквито не сте."След това тя върна есето на една съученичка, която беше от "средното" ниво. То беше оценено с най - високата оценка. Прочетоха го на глас пред класа. И познай... есето беше съвсем простичко... без "напъване".. просто тя беше седнала и написала това, което и извира отвътре. С простички думи. Трогна всички ни.
Предполагам усещаш какво искам да кажа...
В простичките неща се крие най - голямата красота. Те трогват, те радват, те разплакват.. дават смисъл и стимул. В тях се крие Животът.
Един миг. Една усмивка. Сълза. Целувка..
Не се задълбочавай толкова много, защото не учителката, а животът няма да е доволен от теб : )
И още нещо... винаги някъде нещо се случва. Няма обикновени моменти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар