Слушам си Birdy и си мисля за теб. Мисля си,
как от краткото ни познанство успя да ми повлияеш, както никой не ми е
повлиявал за години. Възможно ли е да не те познавам, а да те чувствам толкова
близък. Усещане.. Гледам наши наши снимки и виждам усмивката си на тях. Истинска
неподправена усмивка, израз на вътрешна топлота.. реутан на която си ти. Виждам
и теб и твоята усмивка.. поглед... и си мисля, че са като моите. А може би си
въобразявам, може би си мечтая. Може би всичко, което мисля и чувствам е просто
една илюзия. Илюзия, която кара кръвта ми да кипи, кара ме да се чувствам
истински жива. В крайна сметка всички търсим едно.. близост.. човек, с който да
се свържем истински. Представям си как се срещаме отново и неусетно се
усмихвам.
Не може това да е краят.. не, НЕ. Аз съм тук.. ти си там..
пътищата ще станат път.
