"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "

сряда, 1 август 2012 г.

Пътищата ще станат път


Слушам си Birdy и си мисля за теб. Мисля си, как от краткото ни познанство успя да ми повлияеш, както никой не ми е повлиявал за години. Възможно ли е да не те познавам, а да те чувствам толкова близък. Усещане.. Гледам наши наши снимки и виждам усмивката си на тях. Истинска неподправена усмивка, израз на вътрешна топлота.. реутан на която си ти. Виждам и теб и твоята усмивка.. поглед... и си мисля, че са като моите. А може би си въобразявам, може би си мечтая. Може би всичко, което мисля и чувствам е просто една илюзия. Илюзия, която кара кръвта ми да кипи, кара ме да се чувствам истински жива. В крайна сметка всички търсим едно.. близост.. човек, с който да се свържем истински. Представям си как се срещаме отново и неусетно се усмихвам.
Не може това да е краят.. не, НЕ. Аз съм тук.. ти си там.. пътищата ще станат път. 

Няма коментари: