Мисля, мисля, мисля. Постоянно за едно и също. В главата ми се преплитат какви ли не сценарии в минало и бъдеще време, губейки по този начин частици от настоящето си.
И колкото повече мисля, толкова повече се обърквам. Толкова повече ми се губи цялостната картинка. Превръщам се в несигурна девойка, не знаеща какво иска. Забравям, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат. Озлобявам се. Губя нерви. Крещя. Най - жалкият опит да прикрия страха си. Затварям се. Клаустрофобично ми е. Трябва да се измъкна. Успявам за кратко... пак потъвам в бездната на мислите си. Надявам се, че някой може да ми помогне да избягам. Наивно. Единственият човек, имащ силата да ми помогне съм само и единствено Аз. Единственият начин да го направя е... да действам и да Бъда. Въпреки всичко. Въпреки всички.
Никога не си позволявай да бъдеш зависим от някого - това гласи отпечатъкът в сърцето ми.
