"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "

вторник, 30 юни 2009 г.

меланхолията е лична

И понякога обичам да оставам сама със себе си. С мислите си. Откъсвам се от останалият свят. Тази вечер съм с изключен телефон, скайп, кю.. и всякаквите възможности някой да се свърже с мен.
Имам нужда от тези моменти на усамотение.. просто съм такава. Това може да продължи час-два, а може и седмица.. не знам.
В тези моменти излъчвам меланхолия..
И мразя въпросите, ама защо, ама какво, как така.. Как да обясня, че просто съм такава. Че това е моят начин да презаредя батериите си, и сред хората да бъда усмихнатото и винаги ведро дебилче.

Меланхолията е лична.

Deep inside we'll never be anything other than lonely..

Jonh Mayer е вдъхновението тези дни.

неделя, 28 юни 2009 г.

all I know is everything is not as it's sold..

И имаш чувството, че тъпчеш на едно място, докато всеки друг върви напред. До момента, в който не разбереш, че за този всеки.. ти си развиващият се.

От време на време е хубаво да се погледнеш с чужди очи.
А също така е хубаво да знаеш, и че... нищо не е такова каквото изглежда.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Тръпна.
Думи искрени., думи описващи. Музика извираща от душата.
Господи, прекрасен е.

В единия миг.. статист в живота ти, на следващия.. главен герой.
Дали е възможно - разбира се.
Дали е глупаво - може би.
Не ме иснтересува.
Тръпна.

Музика извираща от душата: Axel Rudi Pell - Broken Heart

понеделник, 22 юни 2009 г.

прашинка

Само във фантазиите си казвам правилното нещо в точният момент. Само във фантазиите си успявам да реагирам по най-подходящият начин. Само в тях всичко се случва по-възможно най-добрият начин. Във фантазиите си съм перфектна. Перфектна в очите ти. Съм в сърцето ти.

Но не. Реалността не е такава. И не ми е тежко.
Просто от време на време обичам да си представям.


Музикалният фон тази вечер е тишината.

понеделник, 15 юни 2009 г.

лично

"Ако не чувахме това, което искаме
във думите на другия...
Ако не виждахме, това което искаме
в постъпките на другия...
Ако не търсехме това, което искаме
във мислите на другия...
Какви ли истини, съвсем неискани,
открили бихме ние."

Надежда Захариева

Преди няколко месеца си купих нейна стихосбирка. Стихове описващи.
Имам ли нужда от утеха винаги разгръщам листите.
Любов?!?

Музикален фон: ATB - Some things just are the way they are






петък, 12 юни 2009 г.

стига да имаш поглед за това...

Най-накрая си купих фотоапарат. Вече ще имам възможността да улавям моменти, състояния и преживявания не само с очите си. Ще мога да споделям.. без думи. : ) Светът е красив, кой каквото иска да ми казва.. така е. Стига да имаш поглед за това.

Музикален фон: Jose Gonzalez - Teardrop



четвъртък, 11 юни 2009 г.

Заклевам се

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." , каза тя целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко.. или той.. човекът изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, че думата "никога", не означава нищо. Още повече изречена от невръстно хлапе, неосъзнаващо напълно, за какво точно става въпрос.
Но дядо й продължаваше... периодично я караше да изрича клетвата отново. Застраховаше се, че тя няма да забрави..
Часовникът тик-такаше, секундите непослушно се гонеха една друга, докато не порастваха в минути, минутите в часове, дни, седмици, месеци, години. Заедно с тях растеше и Ийва. Бе се превърнала в млада тийнейджърка, която искаше да опита от всичко, да усети всичко, да бъде себе си... като преди това бъде всеки друг. Такъв беше нейният пубертет. Типичен.
Отдавна бе забравила за клетвите пред дядо си. Отдавна не го слушаше.. мислеше, че знае всичко.
Разбира се, беше забравила за клетвите си, беше ги прекрачила. Сама стигна до извода, че това, което прави не е за нея. Не е правилно. През времето правеше много грешки, повтаряше ги, потретваше ги дори, но все някога стигаше до правилните изводи. Не правилните изводи по принцип, а правилното за себе си.
Вече беше на средна възраст... направила бе поредната си грешка, страдаше. Бършейки сълзите си се сети за дядо си, за клетвите, които бе давала пред него. Стана и леко. Усмивка започнаха да изобразяват чертите й.

За какво се отнасяше клетвата ли... нима има значение.
За живота....

Музикален фон: Headstrong feat. Tiff Lacey - Symphony of Soul ( Reuben Halsey chillout mix)