И имаш чувството, че тъпчеш на едно място, докато всеки друг върви напред. До момента, в който не разбереш, че за този всеки.. ти си развиващият се.
От време на време е хубаво да се погледнеш с чужди очи.
А също така е хубаво да знаеш, и че... нищо не е такова каквото изглежда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар