И понякога обичам да оставам сама със себе си. С мислите си. Откъсвам се от останалият свят. Тази вечер съм с изключен телефон, скайп, кю.. и всякаквите възможности някой да се свърже с мен.
Имам нужда от тези моменти на усамотение.. просто съм такава. Това може да продължи час-два, а може и седмица.. не знам.
В тези моменти излъчвам меланхолия..
И мразя въпросите, ама защо, ама какво, как така.. Как да обясня, че просто съм такава. Че това е моят начин да презаредя батериите си, и сред хората да бъда усмихнатото и винаги ведро дебилче.
Меланхолията е лична.
Deep inside we'll never be anything other than lonely..
Jonh Mayer е вдъхновението тези дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар