----
Най - боли когато нещото, в което си се вкопчил.. в което вярваш, се окаже не точно това, което си мислил, че е. Истината удря наистина жестоко. За момент не знаеш къде се намираш, а когато осъзнаеш къде се намираш, не те интересува, защото усещаш само болката. Болката от попарените мечти.
Звучи прекалено минорно, нали? Е, има ги и тези моменти, но по - важно е какво ще направи човек после. Как ще се справи с мъката, проблемите или кой както иска да го нарече.
Винаги съм твърдяла, че всичко е в главата. Затова започнах оттам. След два дена циклещи еднообразни песимистични мисли, подплатени с ударна доза рев и сополи, реших, че тази просто няма да я бъде. Сериозно.. човек не трябва да приема толкова навътре нещата и да се тюхка, за това защото нещо - си не е било както си е представял, че ще бъде или е. Ми такъв е животът... понякога не иска да вървиш по първокласните пътища, иска малко да се поизтормозиш, докато стигнеш до заветната цел. Та, моя средно-клоняща-към-ниска-интелигентност човек, реши, че не трябва да се отказва. Вярвам. Не знам как. Вярвам.. Не знам по какъв начин ще станат нещата.. просто Вярвам!, че рано или късно ще успея.
