----
Най - боли когато нещото, в което си се вкопчил.. в което вярваш, се окаже не точно това, което си мислил, че е. Истината удря наистина жестоко. За момент не знаеш къде се намираш, а когато осъзнаеш къде се намираш, не те интересува, защото усещаш само болката. Болката от попарените мечти.
Звучи прекалено минорно, нали? Е, има ги и тези моменти, но по - важно е какво ще направи човек после. Как ще се справи с мъката, проблемите или кой както иска да го нарече.
Винаги съм твърдяла, че всичко е в главата. Затова започнах оттам. След два дена циклещи еднообразни песимистични мисли, подплатени с ударна доза рев и сополи, реших, че тази просто няма да я бъде. Сериозно.. човек не трябва да приема толкова навътре нещата и да се тюхка, за това защото нещо - си не е било както си е представял, че ще бъде или е. Ми такъв е животът... понякога не иска да вървиш по първокласните пътища, иска малко да се поизтормозиш, докато стигнеш до заветната цел. Та, моя средно-клоняща-към-ниска-интелигентност човек, реши, че не трябва да се отказва. Вярвам. Не знам как. Вярвам.. Не знам по какъв начин ще станат нещата.. просто Вярвам!, че рано или късно ще успея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар