Разхвърляни мисли се въртят в главата ми. Отварям тази страница, с мисълта, че ще напиша нещо смислено и подредено само по една от темите, които вълнуват съзнанието ми.
За кое да пиша.. за това, как откровено се отегчавам и негодувам от всичките дълбокомислени снимки, които се въртя във фейсбук, които се опитват да налеят в главите акъл и да ни казват, как е най - правилно да се живее. Как си мисля, че сякаш напоследък всички масово са затъпели и приемат всеки шаблон за истинен, без да се опитат сами да разберат..
Или да пиша за това, как от вчера псотоянно се сещам за онова малко 10-годишно дете, което има погледът на възрастен човек. Дете, което всеки ден води по улиците брат си и дядо си, които са слепи. Дете, в чиито поглед виждам и досада, умора, чувство за дълг и желание да бъде нормално дете.
А може би искам да пиша за себе си... за това, как вчера разбрах, за едно познато 22-годишно момче, което се е самоубило. За това как се жегнах. Как от мисли по него неусетно мислите потекоха в посока спомени за баща ми.
Коварно нещо е животът. Коварно.
За кое да пиша.. за това, как откровено се отегчавам и негодувам от всичките дълбокомислени снимки, които се въртя във фейсбук, които се опитват да налеят в главите акъл и да ни казват, как е най - правилно да се живее. Как си мисля, че сякаш напоследък всички масово са затъпели и приемат всеки шаблон за истинен, без да се опитат сами да разберат..
Или да пиша за това, как от вчера псотоянно се сещам за онова малко 10-годишно дете, което има погледът на възрастен човек. Дете, което всеки ден води по улиците брат си и дядо си, които са слепи. Дете, в чиито поглед виждам и досада, умора, чувство за дълг и желание да бъде нормално дете.
А може би искам да пиша за себе си... за това, как вчера разбрах, за едно познато 22-годишно момче, което се е самоубило. За това как се жегнах. Как от мисли по него неусетно мислите потекоха в посока спомени за баща ми.
Коварно нещо е животът. Коварно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар