"...но все пак мълча от страх да не те нараня, мълча... ...И не мога да реша, и не искам да сгреша - да говоря ли сега, или не..."
Стоя сама слушам музика и мисля. Колко изтъркано само...
Мисля си, че.. понякога ти се налага да бъдеш и лошият във филма. Колкото и да се опитваш да бъдеш добрият, толерантният, даващият шансове... когато действайки така, всичко у теб се бунтува и гори, правейки компромиси със себе си.. всъщност малко по малко се убиваш.
Не мога постоянно да се поставям на мястото на другия. Не мога постоянно да оправдавам. Всъщност мога... но вече не искам.
Шанс давам веднъж. Ако това ме прави лоша - добре., но със сигурност не съм нечия подметка. Животът ми е един, а нервните ми клетки не се регенерират.
Предпочитам да рискувам да правя грешки... отколкото опитвайки се да ги избегна да се превръщам в мекотело.
3 коментара:
Здравей! Може би е малко странно да се намесвам в мислите ти, имайки се предвид, че съм just a stranger.
Но открих нещо в тях, което разбрах и исках да те похваля за твоя избор.
Никога не преглътвай себе си, за да не нараниш останалите и накрая ти да се чувстваш болно.
Няма полза... наистина.
Поздрави, Вели.
Колко познато, много пъти съм се чувствала така - трупаща неизказани мисли, само и само да не нараня другия! Поздравявам те за великолепното представяне на нещата-в няколко изречения все едно прочетох моето състояние! Благодаря ти, че го сподели!
Поздрави от Руми
Здравейте! Искрено се радвам, че има хора откликнали на разхвърляните ми мисли. Дали мисленето ми/ни по този въпрос е най - правилното не знам (макар, че надали в живота има най - правилно мислене), но със сигурност ми е по -добре така.
Много поздрави и целувки от Гин.
И весели празници ви желая! :)
Публикуване на коментар