Music box: Everly - Maybe

Днес чух тази песен за първи път и просто не мога да спра да я слушам. От толкова време нищо не ме е "грабвало" по този начин. А съм човек, който се интересува и слуша адски много музика. Има нещо толкова живо в нея, което просто ме пристрастява.

И да, тъй като музиката е част от същността ми... смятам да започна да споделям от време на време "себе си". Приятно слушане.

Maybe I was wrong

Maybe I was looking in all the wrong places

Maybe I was wrong

Maybe I was searching all the wrong places

If I knew you were coming for me I would have stayed in one place

If I knew you were coming for me I would have made my peace

Maybe I was wrong

Maybe I was dreamless and full of suffering

Maybe I was wrong

Everytime you said you loved me I went running on my own

But I can see now, I'm coming home

I can see now, I'm coming home

Maybe I was wrong

Maybe I was looking in all the wrong faces

Maybe I was wrong

Maybe I was searching all the wrong places

If I knew you were coming for me, I would have stayed in one place

If I knew you were coming for me, I would have made my peace

But I can see now, I'm coming home

I can see now, I'm coming home.

Простичко, а...

Спомням си за една случка от училище. Преподавателката ни по литература беше дала да пишем есе в час по определена тема. Бях една от отличничките (без да се хваля) и исках есето ми да бъде страшно задълбочено и да блесна със способностите си. По този начин мислеше още една съученичка. Двете написахме есета пълни с метафори, сравнения, опитвахме се да гледаме "отвисоко" на нещата в темата. Предадох си есето със задоволство очаквайки, че преподавателката ще се възхити от написаното от мен и съответно нещата на всички останали съученици ще бледнеят. Дойде и денят, в който госпожата връщаше есетата.. и познай какво... проверяващата не беше доволна от моето и това на другата "задълбочена" съученичка писания. Като забележка тя каза... " - Прекаленото задълбочаване и превъзнасяне.. правят нещата изкуствени. Не се опитвайте да се надраснете и да бъдете такива каквито не сте."

След това тя върна есето на една съученичка, която беше от "средното" ниво. То беше оценено с най - високата оценка. Прочетоха го на глас пред класа. И познай... есето беше съвсем простичко... без "напъване".. просто тя беше седнала и написала това, което и извира отвътре. С простички думи. Трогна всички ни.

Предполагам усещаш какво искам да кажа...

В простичките неща се крие най - голямата красота. Те трогват, те радват, те разплакват.. дават смисъл и стимул. В тях се крие Животът.

Един миг. Една усмивка. Сълза. Целувка..

Не се задълбочавай толкова много, защото не учителката, а животът няма да е доволен от теб : )

И още нещо... винаги някъде нещо се случва. Няма обикновени моменти.

За усмивки си говорим

Мисля си за усмивката. Как в сегашно време, в повечето случаи тя прикрива състояние, вместо да го изразява. Прикриващата усмивка не винаги е израз на сила.. понякога е страх да разкриеш себе си. Няма да кажа нищо повече освен това, че ви пожелавам повече искрени усмивки... каза момичето с насълзените очи.

raindrops from.. me.

Защото всичко е въпрос на възприятие.

Еврика! Еврика!

Ок, това което ще прочетете по долу, е продукт на лигавщината ми, която понякога достига доста големи висини. Съзнавам, че не е нещо особено, но пък беше голямо забавление за мен и за хората, за които е писано. И не забравяйте.... дори в най - голямата измислица, има доза истина. : )



"Имало едно време, една откривателка на име Мая. Тя обичала да седи и да се чеше по челото, разсъждавайки върху важни екзистенциални проблеми и опитвайки се да ги разреши. Така в един прекрасен ден, когато птичките пеели и слънцето греело, Мая отново вкарвала в действие мозъчните си клетки. Тя мислела ли мислела, докато изведнъж не станала и започнала да подскача, викайки – „Еврика!” След като емоциите и поутихнали, Мая отишла при жена си Ива и рекла – „ Намерих решението на загадката, защо наричат безалкохолното – безалкохолно!” Ива я погледнала със страхопочитание и плахо попитала – „Кажи жено, защо го наричат така?” Мая със задоволство казала – „ Защото безалкохолното няма алкохол, мило!” Ива зяпнала в захлас, прегърнала жена си и отсекла – „Ето защо толкова те обичам мило, ти си най-големият откривател, който светът познава.” След това, великата мислителка, писала по скайп на Гинка и и споделила за откритието си. Единствената реакция на Гинка била – „Откъде ги получаваш тея факсове, бре!?” Следва продължение...."