Ч.Н.Г.

Ехе, настъпи и новата година. Както казва Т. Димитров, много е интересно как едно механично преместване на стрелката отбелязва края на старата и начало на новата година.Още повече, че времето е изкуствено създадено понятие от нас хората, за да си улесним живота откъм практична гледна точка.. но този пост не е с цел да развивам теории за времето и хората.
1. януари е... първият ден на новата година.. освен махмурлука, винаги тази дата е изпълнена с много надежда и вяра... че новата година ще бъде по - добра от старата. Ще бъде по - щастлива, по - успешна, по - влюбена.. абе по - по от предишната. И заедно с желанията и обещанията, които отправяме към себе си, отправяме и такива към близките си хора.
Е, стигнахме до същината на този пост. Пиша за ВАС, хората, които сте заели място в сърцето ми, вие, които правите живота ми смислен.
Честита нова година!
Желая ви преди всичко да ви има и да сте здрави! Няма да ви пожелая да имате само щастливи моменти, най - малкото невъзможно е.. просто ви пожелавам годината да бъде пълноценна за вас и когато вече я изпращате, да сте доволни, че сте я изживели... с всичките воли и неволи.
Бъдете една идея по- усмихнати, вдъхновени , влюбени и обичащи, силни и радващи се на живота.
И нека през тази година ви се сбъдне по една мечта или да бъдете една крачка по близо до осъществяването й. А заедно с това да се роди и нова.
А аз си пожелавам да продължавате да бъдете част от живота ми.
Обичани сте! - Лина, Станимира, Мая, Радо, Жоро, Дани и Вани, Галя, Ели, Митко, Крис. :)

Есенна магия

Цветове, цветове, цветове...толкова много.. носещи със себе си есенно вдъхновение.

А това някои от моментите, уловени през моят обектив във есенна София, или по точно Южния парк. Мисля, че това беше най - доброто време, да го посетя за 1-ви път. : )

Хората уморяват.

Не се чувствам комфортно сред заобикалящата ме среда. Зад усмивките усещам враждебност. Зад милите думи усещам фалш. Всичко ми се струва толкова неискрено. Интриги и дребни игрички.
Когато съм казала нещо на шега,  и това те е засегнало.. вместо неискрено да ми се хилиш насреща и след това да правиш какви ли не интерпретации на казаното от мен и да ме изкарваш по - черна от дявола.. просто ми кажи, говори с мен, за Бога! Може да съм проста несъобразителна патка, но поне лицемер не съм!
Хората ме уморяват... и истината е, че вече нямам доверие в никого.

Music box: Шангри Ла - Както никога преди

Самотна есенна вечер. Не, това не означава, че съм тъжна.. просто.. замислена.
И една песен за фон. Тя описва всичко, няма смисъл от излишни думи.

Самотен плаж, забравен грях.
Обичал си, нали?
Обречен смях, тъга,
разкъсващи очи.

Сега съм сам, крещя насън
Кажи ми къде сгреших, боли
Тихо кърви, както никога преди

Без теб мъгла, без теб смъртта
е само крачката пред мен
Сега съм сам, изгаснал храм
Кажи ми къде сгреших

е-е-е-е
Рисувам те върху звезди
е-е-е-е-ееееее
И паднал ангел ставаш ти

Самотни дни, цигарен дим
От думите припомнени
Студена плът, едни очи останали в мен

Сега съм сам, без теб смъртта
е само крачката пред мен
Пред празен храм крещя насън
кажи ми къде сгреших

refrain:
е-е-е-е
Остана болката за мен
е-е-е-е-ееееее
Разскъсан моля се до теб

Сега съм сам, без теб смърта
е само крачката пред мен
Пред празен храм крещя насън
кажи ми къде сгреших

refrain (2x)

е-е-е-е
Рисувам те върху звезди
е-е-е-е
И като ангел ставаш ти

Дълбоко

Начинът ми да споделя нещо много лично.
Не очаквам да бъда разбрана. Просто исках да го направя.

Фактите и тяхното значение

Фактът сам по себе си не означава нищо. Само когато се осмисли и се постави в контекст добива и значение. Това, че знаеш нещо.. не гарантира, че го разбираш.
Така че.. това, че знаеш неща за мен... не значи, че ме познаваш. Трябва малко повече от знание в тоя живот.

Компромиси

"...но все пак мълча от страх да не те нараня, мълча... ...И не мога да реша, и не искам да сгреша - да говоря ли сега, или не..."
Стоя сама слушам музика и мисля. Колко изтъркано само...
Мисля си, че.. понякога ти се налага да бъдеш и лошият във филма. Колкото и да се опитваш да бъдеш добрият, толерантният, даващият шансове... когато действайки така, всичко у теб се бунтува и гори, правейки компромиси със себе си.. всъщност малко по малко се убиваш.
Не мога постоянно да се поставям на мястото на другия. Не мога постоянно да оправдавам. Всъщност мога... но вече не искам.
Шанс давам веднъж. Ако това ме прави лоша - добре., но със сигурност не съм нечия подметка. Животът ми е един, а нервните ми клетки не се регенерират.
Предпочитам да рискувам да правя грешки... отколкото опитвайки се да ги избегна да се превръщам в мекотело.