Не се чувствам комфортно сред заобикалящата ме среда. Зад усмивките усещам враждебност. Зад милите думи усещам фалш. Всичко ми се струва толкова неискрено. Интриги и дребни игрички.
Когато съм казала нещо на шега, и това те е засегнало.. вместо неискрено да ми се хилиш насреща и след това да правиш какви ли не интерпретации на казаното от мен и да ме изкарваш по - черна от дявола.. просто ми кажи, говори с мен, за Бога! Може да съм проста несъобразителна патка, но поне лицемер не съм!
Хората ме уморяват... и истината е, че вече нямам доверие в никого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар