Ах, как наивно е...

Мисля, мисля, мисля. Постоянно за едно и също. В главата ми се преплитат какви ли не сценарии в минало и бъдеще време, губейки по този начин частици от настоящето си.
И колкото повече мисля, толкова повече се обърквам. Толкова повече ми се губи цялостната картинка. Превръщам се в несигурна девойка, не знаеща какво иска. Забравям, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат. Озлобявам се. Губя нерви. Крещя. Най - жалкият опит да прикрия страха си. Затварям се. Клаустрофобично ми е. Трябва да се измъкна. Успявам за кратко... пак потъвам в бездната на мислите си. Надявам се, че някой може да ми помогне да избягам. Наивно. Единственият човек, имащ силата да ми помогне съм само и единствено Аз. Единственият начин да го направя е... да действам и да Бъда. Въпреки всичко. Въпреки всички.
Никога не си позволявай да бъдеш зависим от някого - това гласи отпечатъкът в сърцето ми.

Избор

Насред сесия, реших, че имам нужда да правя нещо, което да ми доставя удоволствие. Фото-документирани листчета с послания и мисли, снимани по най - различен начин. Всеки ден.. усмивка, сълза, мисъл, чувство. Това, което правя няма смисъл, но има желание.
Избор. Животът ни се състои от избори. избирам моят да бъде цветен.

пулс

Думите ме уморяват.
Искам усещане, искам споделен пулс. Без думи.
Само погледи.

от мен за теб.

Със задна дата.

В ресторанта имаше един човек. Беше седнал на най-закътаната маса и върху нея надписваше картички, новогодишни картички. Цялата маса беше затрупана с такива, големи и красиви, без кич… и линия, с която прилежно чертаеше редовете..имаше и лист, от който си преписваше върху картичките пожеланията. Беше там около 2 часа, правейки всичко това с толкова любов..

Хората, за които са предназначени тези съкровища са щастливци.

А този възрастен човек, беше една от усмивките ми през деня.

Вдъхнови ме и аз да направя нещо такова за близките ми хора.

Двайсет

"Обичах те. "
Тъжно е. Не толкова за обичаният, колкото за обичалият.
Празнотата боли. Задуваша.
Дали някога пак?
Продължавам напред. Знам само това.

Най - тъжният рожден ден. Двайсет.

уловени състояния

През 4-3 хилядилетие пр.н.е, тук е била столицата на Одриското царство - Севастополис. Сега на нейно място се намира язовир Копринка и разбира се, рибарите.

След дългият и тежък ден, няма нищо по-хубаво от съзерцаването на залеза с любим човек. В случая.. гребна база - Пловдив. :)

Красотата е навсякъде, понякога просто трябва да си отвориш очите за нея. Снимка направена сред прашните пътеки на с. Драгойново.

среднощно

Страх ме е да остана насаме с мислите си. Бягам панически от тях, знаейки, че все някога трябва да се изправя пред тях. Да се изправя пред себе си. Гола...
Мамка му, толкова много грешки и разочарования. За пореден път се убеждавам, че ние хората правим живота сложен, със всичко направено, ненаправено, казано и премълчано.
Надали стигам до велико откритие, в този момент обаче го разбирам с цялата си същност.

"Where are you?
Here.
What time is it?
Now.
What are you?
This moment."

Къде по пътя забравихме това?