Страх ме е да остана насаме с мислите си. Бягам панически от тях, знаейки, че все някога трябва да се изправя пред тях. Да се изправя пред себе си. Гола...
Мамка му, толкова много грешки и разочарования. За пореден път се убеждавам, че ние хората правим живота сложен, със всичко направено, ненаправено, казано и премълчано.
Надали стигам до велико откритие, в този момент обаче го разбирам с цялата си същност.
"Where are you?
Here.
What time is it?
Now.
What are you?
This moment."
Къде по пътя забравихме това?
1 коментар:
никога не сме го забрявали..просто системно бягаме от себе си...но не за дълго
Публикуване на коментар