Дневниците на 12-годишното ми Аз.

Не знам какво ме прихвана, но реших да се поровя в старото чекмедже, което ползвах преди години. Там открих едно старо тефтерче. Изобщо не помнех за какво съм го ползвала до момента, в който не прелистих страниците и О, Боже! Дневник, който съм водела когато съм била на 12 години. Четейки го, се питам.. аз ли съм писала тези неща, които дори е трудно да се нарекат записки за дневник? Детски опити да се опитам да разкажа за преживяното през деня, искайки след време да си припомням какво е било. Хех. Детският почерк, наивните изречения, дори безумните правописни грешки, които съм правила ме карат да се усмихна на детето, писало тези неща.
Започвала съм да пиша много дневници и това е първият ми. Забелязвам нещо - че в началото съм се опитвала да преразкажа деня си с думи, а впоследствие да пресъздам чувствата и емоциите си с думи.
Мисля да споделя някои неща, които съм писала тогава, за да се разбере какво имам предвид.
Ще го препиша дословно, със всичките правописни и всякакви грешки.

"Сряда 10 април
2002 година
Днес пак играх на не се сърди човече, във занималнята. Когато се прибрах както винаги си гледах филма. После отидох на училище и веднага срещнах Станимира. Първият час имахме биология и ме бе страх, защото тя щеше да ни връща контролните, но не ги върна. По музика трябваше да правим евакуация. А пък госпожата ни съобщи, че ще има екскурзия и аз ще ходя. Това беше."

---

"Четвъртък 11 април
Днес мина нормално по история госпожата щеше да ни връща контролните, но не ги е проверила. Когато отивах на училище, носех двадесетте лева за екскурзията, и когато си вървях срещнах Дора, която щеше да идва с мен и
я питах дали носи парите. Тя ми каза, че майка й нямала пари и няма да ходи. И аз се отказах. После се прибрах и върнах парите на дядо."

---

"Петък 12 април
Днес мама ме събуди в 7:10 часа и за малко да закъснея за занималнята, но все пак не закъснях. Имахме много за домашна работа а Нурито беше на зъболекър. Но аз си научих бързо. После отидох на училище и щяха да ни връщат контролните по биология и аз имах 5-ца. После ме испитаха по география и получих 6-ца, но не бях доволна от себе си. По литература, защото взимах участие имах 5-ца. Когато се прибрах видях мама, татко и брат ми и отидохме в магазима. Мама купи блнширано картофи, бутерка и толумбички. И после аз си легнах."


И тук не мога да не се сдържа и да кажа: била съм много залупена, ей! (не, че сега не съм де) хахах.
Всъщност нещата, които съм писала смътно си ги спомням и си спомням, че когато ме мързеше да пиша повече, претупвах нещата и пишех, че си лягам. :D Но е много важно да се отбележи какво сме купили от магазина!!!!
Настрана от лиготията, която ме обхвана, мога да кажа, че се радвам, че съм писала тогава. Така през годините четейки писанията си, мога да проследя как съм се развивала откъм мислене.
А онова 12 годишно дете, само да знаеше какво го очаква...