"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "
Страх ме е да остана насаме с мислите си. Бягам панически от тях, знаейки, че все някога трябва да се изправя пред тях. Да се изправя пред себе си. Гола...
Мамка му, толкова много грешки и разочарования. За пореден път се убеждавам, че ние хората правим живота сложен, със всичко направено, ненаправено, казано и премълчано.
Надали стигам до велико откритие, в този момент обаче го разбирам с цялата си същност.
"Where are you?
Here.
What time is it?
Now.
What are you?
This moment."
Къде по пътя забравихме това?
През 4-3 хилядилетие пр.н.е, тук е била столицата на Одриското царство - Севастополис. Сега на нейно място се намира язовир Копринка и разбира се, рибарите.
След дългият и тежък ден, няма нищо по-хубаво от съзерцаването на залеза с любим човек. В случая.. гребна база - Пловдив. :)
Красотата е навсякъде, понякога просто трябва да си отвориш очите за нея. Снимка направена сред прашните пътеки на с. Драгойново.