Леле, ако продължавам така, този блог трябва да се преименува "Стая за мрън-мрън".
Е да, ама няма да позволя това да се случи.
Живота е тооооолкова цветен и непредсказуем и кратък и.. и.. и.., че направо си е грехота да седя и се самосъжалявам през цялото време.
Както е заглавието на една наскоро купена книжка - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", хехе. :)
Искам да се боря за нещо. Скучно е да мислиш само за себе си.
Те това е, засега.
Приятна вечер на всички, и не забравяйте, че... there are no ordinary moments.
Няма коментари:
Публикуване на коментар