"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "

неделя, 12 септември 2010 г.

Еврика! Еврика!

Ок, това което ще прочетете по долу, е продукт на лигавщината ми, която понякога достига доста големи висини. Съзнавам, че не е нещо особено, но пък беше голямо забавление за мен и за хората, за които е писано. И не забравяйте.... дори в най - голямата измислица, има доза истина. : )



"Имало едно време, една откривателка на име Мая. Тя обичала да седи и да се чеше по челото, разсъждавайки върху важни екзистенциални проблеми и опитвайки се да ги разреши. Така в един прекрасен ден, когато птичките пеели и слънцето греело, Мая отново вкарвала в действие мозъчните си клетки. Тя мислела ли мислела, докато изведнъж не станала и започнала да подскача, викайки – „Еврика!” След като емоциите и поутихнали, Мая отишла при жена си Ива и рекла – „ Намерих решението на загадката, защо наричат безалкохолното – безалкохолно!” Ива я погледнала със страхопочитание и плахо попитала – „Кажи жено, защо го наричат така?” Мая със задоволство казала – „ Защото безалкохолното няма алкохол, мило!” Ива зяпнала в захлас, прегърнала жена си и отсекла – „Ето защо толкова те обичам мило, ти си най-големият откривател, който светът познава.” След това, великата мислителка, писала по скайп на Гинка и и споделила за откритието си. Единствената реакция на Гинка била – „Откъде ги получаваш тея факсове, бре!?” Следва продължение...."



събота, 24 юли 2010 г.

миш - маш


И поредната лятна практика си отиде. Магическо преживяване преплитащо у себе си и хубави и... хайде да си го кажем - кофти моменти. Може би точно затова всичко, което се случи ми е толкова скъпо. С едни се отдалечих, с други сближих... а може ли да прошепна и че с трети (ед.ч)... започнах да изпитвам тръпка, за която бях забравила. Сякаш наистина започвам да се наслаждавам на мига.. тук и сега.. с него и без него, с нея и без нея, с теб и без теб.
---
И не ме бърка, кой какво си мисли. Хората обичат да слагат етикети без да са се опитали да вникнат в картинката. Майната им на етикетите, ако си ми приятен и интересен ще бъда с теб, дори всеки друг да е срещу теб. Дори с риск да бъда низвергната. Не е интересно да си част от тълпата, мислеща колективно.
---
Ходи ми се на море.. пътува ми се.. мисля скоро да си събера партакешите и да си направя малко пътешествие, преди ученето за поправки и ликвидации. А като споменах за изпити.. на редовната сесия си взех всичките 6 изпита, с общ успех 5 и 2..(и нещо си там) хехе, сега остава само да си взема изпитите от миналата година и съм чиста и неопетнена.
---
Разболявам се, мамка му. Добре поне, че обичам да апчихкам :D
---

вторник, 20 юли 2010 г.

Който не рискува нищо, рискува всичко. Животът обича смелите.
И прави път на онези, които знаят къде отиват.

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Ах, как наивно е...


Мисля, мисля, мисля. Постоянно за едно и също. В главата ми се преплитат какви ли не сценарии в минало и бъдеще време, губейки по този начин частици от настоящето си.
И колкото повече мисля, толкова повече се обърквам. Толкова повече ми се губи цялостната картинка. Превръщам се в несигурна девойка, не знаеща какво иска. Забравям, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат. Озлобявам се. Губя нерви. Крещя. Най - жалкият опит да прикрия страха си. Затварям се. Клаустрофобично ми е. Трябва да се измъкна. Успявам за кратко... пак потъвам в бездната на мислите си. Надявам се, че някой може да ми помогне да избягам. Наивно. Единственият човек, имащ силата да ми помогне съм само и единствено Аз. Единственият начин да го направя е... да действам и да Бъда. Въпреки всичко. Въпреки всички.
Никога не си позволявай да бъдеш зависим от някого - това гласи отпечатъкът в сърцето ми.

сряда, 9 юни 2010 г.

Избор


Насред сесия, реших, че имам нужда да правя нещо, което да ми доставя удоволствие. Фото-документирани листчета с послания и мисли, снимани по най - различен начин. Всеки ден.. усмивка, сълза, мисъл, чувство. Това, което правя няма смисъл, но има желание.
Избор. Животът ни се състои от избори. избирам моят да бъде цветен.

четвъртък, 3 юни 2010 г.

пулс

Думите ме уморяват.
Искам усещане, искам споделен пулс. Без думи.
Само погледи.

сряда, 21 април 2010 г.

от мен за теб.

Със задна дата.

В ресторанта имаше един човек. Беше седнал на най-закътаната маса и върху нея надписваше картички, новогодишни картички. Цялата маса беше затрупана с такива, големи и красиви, без кич… и линия, с която прилежно чертаеше редовете..имаше и лист, от който си преписваше върху картичките пожеланията. Беше там около 2 часа, правейки всичко това с толкова любов..

Хората, за които са предназначени тези съкровища са щастливци.

А този възрастен човек, беше една от усмивките ми през деня.

Вдъхнови ме и аз да направя нещо такова за близките ми хора.