миш - маш

И поредната лятна практика си отиде. Магическо преживяване преплитащо у себе си и хубави и... хайде да си го кажем - кофти моменти. Може би точно затова всичко, което се случи ми е толкова скъпо. С едни се отдалечих, с други сближих... а може ли да прошепна и че с трети (ед.ч)... започнах да изпитвам тръпка, за която бях забравила. Сякаш наистина започвам да се наслаждавам на мига.. тук и сега.. с него и без него, с нея и без нея, с теб и без теб.
---
И не ме бърка, кой какво си мисли. Хората обичат да слагат етикети без да са се опитали да вникнат в картинката. Майната им на етикетите, ако си ми приятен и интересен ще бъда с теб, дори всеки друг да е срещу теб. Дори с риск да бъда низвергната. Не е интересно да си част от тълпата, мислеща колективно.
---
Ходи ми се на море.. пътува ми се.. мисля скоро да си събера партакешите и да си направя малко пътешествие, преди ученето за поправки и ликвидации. А като споменах за изпити.. на редовната сесия си взех всичките 6 изпита, с общ успех 5 и 2..(и нещо си там) хехе, сега остава само да си взема изпитите от миналата година и съм чиста и неопетнена.
---
Разболявам се, мамка му. Добре поне, че обичам да апчихкам :D
---

Който не рискува нищо, рискува всичко. Животът обича смелите.
И прави път на онези, които знаят къде отиват.

Ах, как наивно е...

Мисля, мисля, мисля. Постоянно за едно и също. В главата ми се преплитат какви ли не сценарии в минало и бъдеще време, губейки по този начин частици от настоящето си.
И колкото повече мисля, толкова повече се обърквам. Толкова повече ми се губи цялостната картинка. Превръщам се в несигурна девойка, не знаеща какво иска. Забравям, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат. Озлобявам се. Губя нерви. Крещя. Най - жалкият опит да прикрия страха си. Затварям се. Клаустрофобично ми е. Трябва да се измъкна. Успявам за кратко... пак потъвам в бездната на мислите си. Надявам се, че някой може да ми помогне да избягам. Наивно. Единственият човек, имащ силата да ми помогне съм само и единствено Аз. Единственият начин да го направя е... да действам и да Бъда. Въпреки всичко. Въпреки всички.
Никога не си позволявай да бъдеш зависим от някого - това гласи отпечатъкът в сърцето ми.

Избор

Насред сесия, реших, че имам нужда да правя нещо, което да ми доставя удоволствие. Фото-документирани листчета с послания и мисли, снимани по най - различен начин. Всеки ден.. усмивка, сълза, мисъл, чувство. Това, което правя няма смисъл, но има желание.
Избор. Животът ни се състои от избори. избирам моят да бъде цветен.

пулс

Думите ме уморяват.
Искам усещане, искам споделен пулс. Без думи.
Само погледи.

от мен за теб.

Със задна дата.

В ресторанта имаше един човек. Беше седнал на най-закътаната маса и върху нея надписваше картички, новогодишни картички. Цялата маса беше затрупана с такива, големи и красиви, без кич… и линия, с която прилежно чертаеше редовете..имаше и лист, от който си преписваше върху картичките пожеланията. Беше там около 2 часа, правейки всичко това с толкова любов..

Хората, за които са предназначени тези съкровища са щастливци.

А този възрастен човек, беше една от усмивките ми през деня.

Вдъхнови ме и аз да направя нещо такова за близките ми хора.

Двайсет

"Обичах те. "
Тъжно е. Не толкова за обичаният, колкото за обичалият.
Празнотата боли. Задуваша.
Дали някога пак?
Продължавам напред. Знам само това.

Най - тъжният рожден ден. Двайсет.