Music box: Шангри Ла - Както никога преди

Самотна есенна вечер. Не, това не означава, че съм тъжна.. просто.. замислена.
И една песен за фон. Тя описва всичко, няма смисъл от излишни думи.

Самотен плаж, забравен грях.
Обичал си, нали?
Обречен смях, тъга,
разкъсващи очи.

Сега съм сам, крещя насън
Кажи ми къде сгреших, боли
Тихо кърви, както никога преди

Без теб мъгла, без теб смъртта
е само крачката пред мен
Сега съм сам, изгаснал храм
Кажи ми къде сгреших

е-е-е-е
Рисувам те върху звезди
е-е-е-е-ееееее
И паднал ангел ставаш ти

Самотни дни, цигарен дим
От думите припомнени
Студена плът, едни очи останали в мен

Сега съм сам, без теб смъртта
е само крачката пред мен
Пред празен храм крещя насън
кажи ми къде сгреших

refrain:
е-е-е-е
Остана болката за мен
е-е-е-е-ееееее
Разскъсан моля се до теб

Сега съм сам, без теб смърта
е само крачката пред мен
Пред празен храм крещя насън
кажи ми къде сгреших

refrain (2x)

е-е-е-е
Рисувам те върху звезди
е-е-е-е
И като ангел ставаш ти

Дълбоко

Начинът ми да споделя нещо много лично.
Не очаквам да бъда разбрана. Просто исках да го направя.

Фактите и тяхното значение

Фактът сам по себе си не означава нищо. Само когато се осмисли и се постави в контекст добива и значение. Това, че знаеш нещо.. не гарантира, че го разбираш.
Така че.. това, че знаеш неща за мен... не значи, че ме познаваш. Трябва малко повече от знание в тоя живот.

Компромиси

"...но все пак мълча от страх да не те нараня, мълча... ...И не мога да реша, и не искам да сгреша - да говоря ли сега, или не..."
Стоя сама слушам музика и мисля. Колко изтъркано само...
Мисля си, че.. понякога ти се налага да бъдеш и лошият във филма. Колкото и да се опитваш да бъдеш добрият, толерантният, даващият шансове... когато действайки така, всичко у теб се бунтува и гори, правейки компромиси със себе си.. всъщност малко по малко се убиваш.
Не мога постоянно да се поставям на мястото на другия. Не мога постоянно да оправдавам. Всъщност мога... но вече не искам.
Шанс давам веднъж. Ако това ме прави лоша - добре., но със сигурност не съм нечия подметка. Животът ми е един, а нервните ми клетки не се регенерират.
Предпочитам да рискувам да правя грешки... отколкото опитвайки се да ги избегна да се превръщам в мекотело.