14 ноември 2010, неделя
12 ноември 2010, петък
Хората уморяват.
Не се чувствам комфортно сред заобикалящата ме среда. Зад усмивките усещам враждебност. Зад милите думи усещам фалш. Всичко ми се струва толкова неискрено. Интриги и дребни игрички.
Когато съм казала нещо на шега, и това те е засегнало.. вместо неискрено да ми се хилиш насреща и след това да правиш какви ли не интерпретации на казаното от мен и да ме изкарваш по - черна от дявола.. просто ми кажи, говори с мен, за Бога! Може да съм проста несъобразителна патка, но поне лицемер не съм!
Хората ме уморяват... и истината е, че вече нямам доверие в никого.
Когато съм казала нещо на шега, и това те е засегнало.. вместо неискрено да ми се хилиш насреща и след това да правиш какви ли не интерпретации на казаното от мен и да ме изкарваш по - черна от дявола.. просто ми кажи, говори с мен, за Бога! Може да съм проста несъобразителна патка, но поне лицемер не съм!
Хората ме уморяват... и истината е, че вече нямам доверие в никого.
Абонамент за:
Публикации (Atom)